Фармацевти: Новият контрол няма да върне липсващите лекарства

Проучване в 300 аптеки отчита, че 90% от липсите са извън СЕСПА.

По-строгият контрол върху лекарствата няма автоматично да реши недостига в българските аптеки. Това предупреди Аделина Любенова, председател на Инициативния комитет от магистър-фармацевти в България. Според нея държавата трябва да осигури реални гаранции за снабдяване на пациентите. Тя настоява да не се разчита основно на нови изисквания за проследяване и отчетност.

Повод за позицията са промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, одобрени на първо четене от парламентарната здравна комисия. Министерството на здравеопазването предлага по-строг контрол върху износа. Предвиждат се и по-бързи процедури за внос при недостиг. Включена е и идея за повече прозрачност за наличните количества медикаменти.

Какво предлагат промените и какво липсва според сектора

Според Аделина Любенова предложените мерки не дават достатъчно ясен отговор как ще бъдат осигурени липсващите лекарства. Тя подчертава нуждата от решения, които водят до реални доставки, а не само до повече контрол.

От Министерството на здравеопазването защитават предложенията. Според ведомството те ще позволят по-бърза реакция при недостиг. Целта е и по-добра защита на пациентите. Промените обаче все още не са окончателно приети.

Данни от 300 аптеки: 90% от липсите са извън СЕСПА

На пресконференция на 20 октомври представители на сектора представиха данни от проучване сред 300 аптеки и пет пациентски организации. По огласените резултати около 90% от установените липси са на медикаменти извън списъка, използван от Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА).

Данните са представени от инициативния комитет. Те поставят въпроса доколко системата отразява реалните затруднения на пациентите.

Искания: ранно предупреждение, алтернативни доставки и национален план

Фармацевтите посочват, че недостигът може да се дължи на производствени затруднения. Като фактори се посочват и икономически условия, както и прекъсвания във веригите за доставка. Затова те настояват за механизми за ранно предупреждение. Искат и алтернативни доставки при проблем. Поставят и въпрос за оценка дали ценовият модел стимулира поддържането на достатъчни количества за българския пазар.

Любенова настоява преди второто четене на законовите промени да бъдат представени оценка на въздействието. Тя иска и анализ на данните от СЕСПА. Освен това призовава за конкретен национален план за лекарствена сигурност.

Тя подчертава, че секторът не е срещу контрола. По думите ѝ целта е да има законодателство, което решава проблема, заради който се приема.

Междувременно на ниво Европейски съюз също се обсъждат мерки за укрепване на производството и диверсификация на доставчиците. Това става чрез законодателната инициатива Critical Medicines Act. Посочва се, че през май Съветът на ЕС и Европейският парламент са постигнали предварително споразумение по бъдещите правила.

Още новини в категория България