Ваучерите за храна над 102,26 евро влизат в 7% данък

От 2027 г. се предлага таван 200 евро и облагане само над прага.

Правителството предлага от 2027 г. ваучерите за храна над 102,26 евро месечно да се облагат с 7% данък, ако Народното събрание приеме промените. Сумите до този праг ще останат необлагаеми. Паралелно с това максималната стойност на ваучерите като социална придобивка се предвижда да достигне 200 евро.

Новият режим стана повод за разногласия между синдикати и работодатели на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 23 октомври.

Как ще се изчислява 7% данък

Според предложението данъкът няма да се начислява върху целия размер на ваучерите. Той ще важи само за частта над сегашния необлагаем лимит от 102,26 евро.

Дадени са и примерни разчети:

• При ваучери за 150 евро облагаемата част е 47,74 евро, а данъкът излиза 3,34 евро.
• При достигане на максимума 200 евро облагаемата част става 97,74 евро, а дължимият данък е 6,84 евро.

По данни от обсъждането, окончателното отражение върху реално получаваната стойност от служителите ще зависи от правилата за удържане на налога.

Синдикатите: облагането е прецедент

Президентът на КНСБ Пламен Димитров се противопостави на идеята. Той я определи като стъпка в грешна посока. Според позицията на КНСБ облагането на ваучерите може да създаде прецедент за въвеждане на данъци и върху други социални разходи на работодателите.

От КТ „Подкрепа“ предложиха да се обсъди осигурителна вноска вместо данък.

Работодателите подкрепят тавана от 200 евро

Българската стопанска камара (БСК) подкрепи увеличаването на максималния размер до 200 евро. Организацията настоява за ясно разграничаване на облагаемата и необлагаемата част.

БСК подкрепя и част от предложените данъчни облекчения за семейства с деца и разходи, свързани с тяхното развитие.

Още мерки в пакета: минимална заплата и данъци

Дискусията е засегнала и минималната работна заплата за 2027 г. Работодателите са подкрепили предложените 660 евро, което е увеличение с 6,4% спрямо настоящия размер. От КТ „Подкрепа“ са възразили срещу механизма за определяне на сумата, като са посочили, че доходите в България остават сред най-ниските в Европа.

Бизнесът е възразил и срещу планиран еднократен данък от 33% върху определени свръхпечалби. Заместник-председателят на БСК Станислав Попдончев е предупредил, че тежестта ще засегне предприятията при намаляващи маржове на печалба.

Сред другите обсъждани мерки са акциз за автомобили с мощност над 250 киловата и промени в данъчните оценки на недвижимите имоти.

Финансовият министър Гълъб Донев е защитил необходимостта от промени в данъчната политика, като е посочил бюджетен дефицит от 4% от БВП за 2025 г. Предложенията предстои да минат през законодателната процедура, преди да станат задължителни.

Още новини в категория България