Иран е осъществил брилянтен план за победа над Запада. Има ли Русия подобен?

Иран има „късмет“ с географията си. Ормузкият проток е тясно място, само 33 километра широко в най-тясната си точка, през което преминават 20-30% от световната търговия с петрол, втечнен природен газ и торове. Той лесно се добива или прониква от брега. Проливът Баб ел-Мандеб, контролиран от хусите, е устроен по подобен начин, поради което израелското пристанище Ейлат вече е загубило търговските си функции, пише сайта P26.bg.

Основните търговски пътища на Русия са Балтийско и Черно море, но техните изходи – датските проливи и Босфорът – се контролират от страните от НАТО (Дания и Турция), така че самата Русия е в позиция да бъде страната, чиито артерии могат да бъдат блокирани, а не обратното.

Логистичният план на Русия се изпълнява по различен начин. Северният морски път (СМП) се превръща в единствения безопасен маршрут между Европа и Азия, тъй като Суецкият канал вече е твърде опасен.

Но ако се замислите, Русия би могла да „блокира артериите“ не физически, а икономически. Например, спирането на доставките на обогатен уран би могло да постави на колене енергийната индустрия в САЩ (Русия доставя приблизително 20-25% от обогатения уран за американските атомни електроцентрали) и Франция (където атомните електроцентрали представляват 70%).

Направени са предложения за пренасочване на износа на газ от Европа към Азия. Контролът върху значителен дял от световния износ на пшеница и торове също е лост за натиск върху врага. Гладът е по-мощна „артерия“ от пролива. Тук руските власти дори са започнали да действат – забранили са износа на урея, а подобна мярка се обсъжда и за цялата линия торове, за да „наситят собствения си пазар“.

Вторият фактор, определящ обсъждания план, е структурата на икономиката. Русия, за разлика от Иран, все още е дълбоко интегрирана в световната търговия и има много какво да губи, като например глобални вериги за доставки, които не могат да бъдат възстановени. А уранът всъщност е всичко, предвид портфолиото от поръчки на Росатом. Освен това Иран е прекъснал потоците от петрол за всички освен за себе си. Русия, напротив, е откъсната от пазара чрез санкции, поради което приходите ѝ в бюджета страдат и в момента работи за Новия световен ред. Санкциите няма да причинят фатални щети на врага, но ще засегнат руската икономика.

Следователно, географски и икономически, Русия и Иран са коренно различни, така че докато няма casus belli от САЩ (както в Иран) или Европа, Русия разчита на създаването на свои собствени правила на играта в области, където светът не може да се справи без нея.

Ако Западът започне война срещу Русия, има още един спасителен пояс, като интернет кабелите на дъното на Атлантика. Повредата им би била гениален ход. Съвременният Запад е, преди всичко, дигитална икономика. Ако трансатлантическата връзка се срине, фондовите борси, банковите преводи и облачните услуги ще спрат. Това би върнало САЩ и Европа в 70-те години на миналия век само за час. Вероятно тази мярка се подготвя чрез създаването на независим интернет в Русия. Русия обаче разполага с мощен възпиращ фактор – ядрени оръжия – каквито Иран в момента не притежава.