Почти всеки седми млад българин е извън работа и образование: Евростат отчита тревожен ръст

13,8% от хората между 15 и 29 г. нито учат, нито работят. България е втора в ЕС по този показател и остава с един от най-кратките трудови животи, особено при мъжете.

Почти всеки седми млад човек в България е извън пазара на труда и извън образованието. Делът на хората между 15 и 29 години, които нито работят, нито учат или се обучават, е 13,8%. Това показват последните данни на Евростат.

По този показател България е на второ място в Европейския съюз. По-висок дял отчита само Румъния – 19,2%. Средното ниво за ЕС е 11%. Най-ниски стойности има в Нидерландия, Швеция и Словения.

Тенденцията не е само социален проблем. Тя се превръща и в икономически риск. Голямата група млади неактивни хора е сред причините трудовият живот у нас да започва по-късно. Той завършва и по-рано спрямо повечето държави в ЕС.

България е с един от най-кратките трудови животи в ЕС

Очакваната продължителност на трудовия живот в България е 34,6 години. По-ниски стойности има само в Румъния – 32,7 години, и Италия – 33 години. Средното равнище в ЕС е 37,5 години.

На другия полюс е Нидерландия. Там един човек се очаква да остане част от работната сила средно 44 години. Следват Швеция с 43,4 години и Дания с 42,6 години.

Особено тревожни са данните при мъжете. Очакваният им трудов живот е 35,9 години. Това е най-ниската стойност в целия Европейски съюз. След България са Румъния с 36 години и Хърватия с 36,3 години.

Не работим по-малко часове, но започваме късно

Показателят на Евростат не означава по-къса работна седмица. Напротив. През 2025 г. средната работна седмица у нас е 38,7 часа. Това е сред най-високите нива в ЕС.

Статистиката измерва колко години човек на 15 години се очаква да остане част от работната сила. Включват се и заетите, и хората, които активно търсят работа.

Основният проблем е късното включване на младите на пазара на труда. В Северна Европа ученици и студенти по-често съчетават обучение с почасова или сезонна работа.

В България гъвкавата заетост остава ограничена. Заплащането често не мотивира младите да работят по няколко часа дневно. Това коментира пред NOVA NEWS старши икономистът в Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов.

Ранно излизане от пазара и големи разлики по образование

Втората причина за по-кратък трудов живот е ранното напускане на пазара на труда. В някои професии има опции за по-ранно пенсиониране. Според Георги Ангелов част от хората използват инвалидни пенсии и решения на ТЕЛК. Така се оттеглят преди стандартната пенсионна възраст.

В същото време близо 17% от пенсионерите у нас продължават да работят. Делът е по-висок от този в Румъния и Гърция. Обяснението е двойно. Има недостиг на кадри и нужда от допълнителни доходи.

Образованието остава решаващо. Заетостта при хората с ниско образование е много слаба. При висшистите тя надхвърля 90%.

ОИСР отчита и големи различия между групи от населението. Заети са 22% от ромите в трудоспособна възраст. При турската общност делът е 44%, а при етническите българи – 67%. Разликите са свързани с достъпа до образование и квалификация.

Според Георги Ангелов са нужни повече възможности за почасова и гъвкава работа. Държавата трябва да улесни съчетаването на учене и работа. Важно е и по-силно включване на хората с увреждания и ниско образование.

Без подобни мерки рискът остава двоен. България може да запази голяма група неактивни млади хора. Паралелно икономиката ще продължи да страда от недостиг на служители в ключови сектори.

Източници: Евростат, NOVA NEWS, ОИСР.

Още новини в категория България