Дяволският орех Trapa natans расте в България, но е защитен

Ядката е богата на нишесте, но събирането от природата е забранено

Дяволският орех, известен още като воден орех, рогатка или джулюн, е необичаен плод с твърда тъмна обвивка и остри израстъци. Въпреки „зловещото“ си име, под тази броня се крие ядка, която в миналото е била използвана за храна. Днес растението привлича интерес и заради химичния си състав, но в България е защитен вид и събирането му от естествените находища е забранено.

Какво представлява дяволският орех

Дяволският орех носи научното име Trapa natans и няма почти нищо общо с обикновения орех. Не расте на дърво, а във вода. Среща се в блата, езера и бавно течащи водоеми, където листата му образуват зелени розетки по повърхността.

Най-разпознаваем е плодът. След узряването той става тъмен, почти черен, и развива твърди, заострени израстъци. Именно тази форма стои зад популярните му имена.

Под обвивката се намира светла ядка с високо съдържание на нишесте. По данни от ботанически справочници изсушените ядки съдържат до около 70% нишесте, както и белтъчини и малки количества мазнини. След сваряване вкусът се описва като близък до кестен или леко сладък картоф.

Какво казват данните за състава и „лечебните“ твърдения

В състава на растението са установени фенолни съединения, флавоноиди и други вещества, които представляват интерес за изследователите. Част от тях показват антиоксидантна активност при лабораторни изследвания.

Затова дяволският орех присъства и в традиционни лечебни практики в различни части на Азия, където се свързва с възстановяване на организма, поддържане на жизнеността и облекчаване на определени неразположения. Изследователи проучват вещества от листата и плодовете му заради потенциални антиоксидантни, противовъзпалителни и антимикробни свойства.

Същевременно източникът подчертава важна граница: резултатите от лабораторни опити не са равни на доказано лечебно действие при хора. Посочва се, че засега липсват достатъчно надеждни клинични доказателства, че консумацията на дяволски орех лекува атеросклероза, „прочиства“ кръвоносни съдове или предпазва от вирусни инфекции. При самолечение с растителни сокове, особено при очни заболявания, инфекции или ухапвания, се отбелязва риск и че това не трябва да замества медицинска помощ.

Къде го има в България и защо е забранено да се събира

Trapa natans се среща и в българската природа. По данни от материала находища има по Черноморието, в Дунавската равнина и в отделни влажни зони. Посочени са райони като Ропотамо, Камчия, езерото Сребърна и природен парк „Персина“. Отбелязва се и, че в миналото джулюнът е бил познат като храна в някои български селища.

Днес статутът му е различен. Растението е защитен вид в България, а събирането му от естествените находища е забранено. Причината е намаляването на естествените местообитания, свързано най-вече с пресушаване и промени във влажните зони.

Като допълнително съображение при консумацията на водни растения се посочва, че суровите плодове могат да бъдат замърсени с паразити, поради което традиционната кухня препоръчва термична обработка. Това обаче не отменя забраната за събиране на защитеното растение от природата в България.

В крайна сметка дяволският орех остава интересен едновременно като част от историята на човешкото хранене и като рядък представител на българските влажни зони, чието опазване зависи от съхраняването на местообитанията му.

Още новини в категория България