КЧСИ поиска първо разговор, после запор за дългове

Пакетът „Превенция вместо принуда“ цели по-малко разходи и дела

Председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) Георги Дичев предупреди, че рекордите по кредитиране и внезапните кризи трупат рискове за домакинствата. Дичев е изложил позицията по време на съвместен семинар с румънската Камара в Букурещ, съобщава Телеграф. По думите му войните, скъпият петрол и растящият държавен дълг правят още по-важно хората да бъдат предпазени от финансов капан.

КЧСИ настоява за промени, които да дадат шанс на длъжниците да се издължат, преди да се стигне до съд, запори и продажба на имущество.

„Превенция вместо принуда“: първо уведомяване и шанс за плащане

КЧСИ е изпратила на 28 септември до министъра на правосъдието пакет от предложения под мотото „Превенция вместо принуда“. Основната идея е длъжникът да разбере навреме, че има претенция срещу него. След това да получи възможност да плати, да разсрочи дълга или да оспори сумата. Това трябва да стане преди да започне принудително събиране.

По данни от позицията на КЧСИ сега често се стига до ситуация, при която човек разбира за дело едва когато сметката или пенсията му бъдат запорирани. Камарата посочва и риск малък дълг да нарасне заради натрупани разноски. Като пример се дава неплатена сметка от 50 евро, която може да се превърне в сериозен финансов проблем.

КЧСИ предлага в началото да няма запори, възбрани и разпродажба на имущество. Длъжникът трябва да получи информация за претенцията и да бъде насочен към адвокат. Той трябва да научи и дали има право на безплатна правна помощ. Ако не може да плати наведнъж, ще има опция да поиска отсрочване или разсрочване. Ако смята, че сумата е неправилна, ще може да възрази.

Камарата уточнява, че съдебният контрол не отпада. Ако длъжникът не плати и не възрази, процедурата може да завърши с протокол. Той може да послужи пред съда за издаване на изпълнителен лист.

Румънският модел: ограничения при малки дългове и лична несъстоятелност

КЧСИ дава за пример Румъния, където доброволното уреждане на дълговете е предвидено в закона още от около 2000 г. След кризата 2008–2010 г. Националната банка на Румъния е предприела информационни кампании и законодателни инициативи срещу рисковете от бързото кредитиране.

Според представената информация там има и ясни правила за уведомяване. Документи се изпращат на постоянен адрес. Ако човекът не бъде намерен или откаже да ги приеме, при определени условия те могат да бъдат оставени в пощенската кутия. Целта е гражданинът да научи навреме, а не чак при блокиране на средства.

Румънските съдебни изпълнители описват подхода си с фокус върху имуществото. По думите на техни представители при задължения под 2000 евро не се налага възбрана върху недвижим имот.

Румъния има и закон за личната несъстоятелност от 2018 г., известна като „личен фалит“. Според разясненията процедурата не е автоматично опрощаване на дългове. Прави се преценка на финансовото състояние и при одобрение се изготвя план за погасяване. Ако планът не се спазва, защитата може да отпадне и принудителното събиране да продължи.

Между 2018 и 2026 г. в Румъния са започнали около 900 производства. През 2025 г. са подадени 230 заявления. Само през първите четири месеца на 2026 г. броят им вече е над половината от този за цялата предходна година. Председателят на румънската организация Богдан Магияр е казал, че междуфирмените задължения са под половината от изпълнителните дела, но събираемостта при тях е по-висока от тази при физически лица.

Още предложения: протоколи като доказателства и доброволни е-търгове

Освен доброволното уреждане на дълговете КЧСИ предлага частните съдебни изпълнители да могат да удостоверяват факти и обстоятелства. Според камарата тези протоколи могат да служат като доказателства в съда. Като примери се посочват спорове за некачествен ремонт, наводнение, шум, прекъснат ток или публикации в интернет. При необходимост протоколите могат да включват и аудио- или видеозаписи.

Друга идея е въвеждане на доброволни електронни търгове за продажба на имущество. Собственикът сам решава да продаде имота си. Според КЧСИ целта е по-прозрачна процедура и по-добра цена, без да се стига до принудителна продан.

Камарата посочва, че на публичното обсъждане на предложенията на 16 юни подкрепа са изразили представители на Софийския градски съд, Българската търговско-промишлена палата, потребителски организации и граждански сдружения. Омбудсманът Велислава Делчева е предложила доброволната процедура да стане задължителна при задължения към комунални дружества, като е посочила пример със Сърбия.

КЧСИ подчертава, че целта е човек да получи реален шанс да реши финансов проблем, преди малък дълг да стане непосилен. Въпросът за личния фалит е обсъден с румънските представители. Камарата уточнява, че засега не настоява частните съдебни изпълнители в България да администрират такива производства.

Още новини в категория България