КЗП поиска обосновка за надценки до 141%

Манолова говори за проверки и санкции, веригите оспорват интерпретациите.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) е в открит спор с големите търговски вериги, след като председателят на комисията Мая Манолова обяви данни за надценки от 99% до 141% при отделни хранителни продукти. Реакцията на бизнеса дойде чрез позиция на Сдружението за модерна търговия, което обвини КЗП в подвеждащо представяне на числа и поиска публикуване на пълните данни от проверките.

Какво обяви КЗП за надценките в магазините

По данни на Мая Манолова проверките обхващат петте най-големи търговски вериги. Тя посочи, че изчисленията за надценките не са по предположения на инспекторите. Според нея те стъпват на информация, предоставена от самите търговци.

Манолова заяви, че вече се виждат сериозни разминавания между доставните и продажните цени. Фокусът е върху млечните продукти, плодовете и зеленчуците. По данни на КЗП между август и октомври комисията отчита увеличение на надценките с до 17% при тези групи стоки.

КЗП съобщи още, че при част от промоционалните продукти надценката достига 40%.

Манолова посочи, че веригите ще трябва да представят икономическа обосновка за установените увеличения. По думите ѝ, ако не успеят да докажат причините и бъдат установени нарушения, комисията може да пристъпи към санкции.

Как се правят проверките според КЗП

Директорът на Главна дирекция „Контрол на пазара“ Игнат Арсенов обясни, че проверяващите сравняват движението на доставните цени с ръста на сумите, които клиентите плащат на касата.

Според Арсенов при част от млечните продукти и плодовете и зеленчуците повишението на доставната цена не обяснява изцяло поскъпването в магазина. От КЗП заявяват, че не приемат автоматично и аргумента за сезонността. Причината е, че наблюдават продължаващо нарастване на надценките.

Какво възразиха търговските вериги

Сдружението за модерна търговия реагира с критика към начина, по който се комуникират резултатите. Според организацията се правят „популистки интерпретации на единични числа и примери“.

Бизнесът твърди, че в публичния дебат се смесват три различни понятия: надценка, сравнително ценово равнище и чиста печалба. Сдружението подчерта, че данните на Евростат измерват сравнителни ценови индекси. По тяхно обяснение индекс 140 означава цена с 40% над средноевропейската. Това не означава надценка или печалба от 140%.

Търговците настояват КЗП да даде повече детайли: колко продукта са проверени, при колко са установени най-високите стойности и какви са най-ниските надценки при ключови стоки.

Сдружението посочва и своя аргумент за разходите в сектора. Според него магазините плащат за персонал, електроенергия, транспорт, складове и бракувани продукти. Организацията твърди, че нетната печалба в сектора е около 3%.

По тяхна позиция общото ценово равнище на храните в България е 92,6% от средното за ЕС. Сдружението добавя, че у нас ДДС върху храните е 20%, което според тях влияе върху крайните цени спрямо държави с намалени ставки.

Какво още обяви Манолова за следващите стъпки

Манолова заяви, че предстои решение за определяне на т.нар. справедлива стойност на стоките. Целта е да се вижда къде има съществени отклонения в цените.

Тя съобщи и за намерение да се търсят законодателни промени, които да позволят санкции при сериозно разминаване със справедливата стойност, ако търговецът не направи корекция. В същото време в материала се уточнява, че такова правомощие все още не е въведено в описания вид. Затова наличието на висока надценка не трябва да се приравнява автоматично на доказано нарушение.

Проверки извън храните: горива, банки и услуги

КЗП обяви, че контролът не е само при храните. Манолова съобщи за паралелни проверки на банки и бензиностанции.

По данни на комисията при около 8% от проверените обекти за горива са установени увеличения, които според КЗП изискват допълнително обяснение. Посочено е, че това важи най-вече за пропан-бутана. КЗП говори за необосновани според първоначалния анализ увеличения от 1 до 3 евроцента, докато при бензина и дизела надценките са намалели.

Манолова добави, че инспекторите са установили и разлики в продажните цени между магазини на една и съща верига в София и други населени места. Тя заяви, че ще бъдат разгледани и сигнали за поскъпване при ресторанти, заведения за бързо хранене и услуги, включително при смяната на автомобилни гуми.

Според Манолова предстоят срещи с компании, срещу които има най-много потребителски жалби. По думите ѝ първо ще им бъде дадена възможност да обяснят и коригират спорните практики.

В заключение Сдружението за модерна търговия заявява, че подкрепя санкции при доказани нарушения. Според организацията обаче публичното посочване на виновници и административният натиск не водят автоматично до по-ниски цени. Търговците настояват дебатът да се води на база пълния икономически контекст и пълните данни от проверките.

Още новини в категория България