Руски дронове удариха Contship Jet на 25 км от България

Най-малко 30 моряци са загинали или изчезнали, казват Румъния и България.

Руски дронове са поразили най-малко дузина търговски кораби в Черно море през последните седмици. При атаките са загинали повече моряци, отколкото по време на войната с Иран, съобщи CNN. По данни на службите за морско проследяване и правителствата на Румъния и България най-малко 30 моряци са загинали или са в неизвестност при последната вълна.

Според CNN целта на Москва е да ограничи търговското корабоплаване през украинските пристанища. През тях минава почти целият износ на зърно от Украйна. Част от нападенията обаче са извършени близо до териториалните води или в изключителните икономически зони на две държави членки на НАТО – Румъния и България.

Атаки близо до румънски и български води

При една от последните атаки три дрона удариха контейнеровоза Contship Jet миналата седмица. Това станало, докато корабът се приближавал към румънско пристанище, посочва CNN. Френски разузнавателен самолет е заснел дрон, насочващ се към плавателния съд. По-късно разпространено видео е показало как корабът се накланя силно, преди да потъне.

CNN уточнява, че в момента на атаката Contship Jet е бил само на 25 километра от българския бряг.

Украинският външен министър Андрий Сибиха е заявил, че зачестилите нападения превръщат Черно море в зона на опасност за гражданското корабоплаване.

Как Русия променя тактиката с дронове

По данни на източници от корабоплаването и сферата на сигурността, цитирани от CNN, Русия комбинира морски и въздушни дронове. Москва е започнала да прилага и новоразработени безпилотни апарати с реактивни двигатели. Те са по-бързи и по-трудни за прихващане. Използват се и дронове, способни да поразяват движещи се цели.

CNN описва кампанията като ескалация в Черно море след месеци на украински удари срещу кораби, използващи руски пристанища в Черно и съседното Азовско море. През последния месец атаките значително са се засилили.

Москва не е признала отговорност за всички нападения, отбелязва CNN. В някои случаи обаче руското Министерство на отбраната твърди, че атакуваните плавателни съдове са превозвали военни товари и стоки с двойно предназначение за украинските въоръжени сили.

Жертви, риск за търговията и реакция на НАТО

Вълната от нападения, описана от CNN, започва в началото на октомври с удар по турския кораб Alpha Vatan, плавал от Египет към румънското пристанище Сулина. При този инцидент са загинали девет сирийски моряци и един египтянин, а корабът е потънал.

Шест дни по-късно 11 членове на екипажа на HS Dignity, повечето сирийци, са загинали при нощна атака край българския бряг, съобщава CNN. Сирийският морски активист Мохамад Хаджуз е разказал пред медията, че след първия удар екипажът е забелязал приближаващ безпилотен надводен апарат, който се е врязал в кораба. Той е посочил, че моряците не са успели да спуснат напълно спасителните лодки и са скочили във водата, а бурното и студено море е разпръснало хората.

На 15 октомври още четири търговски кораба са били атакувани, включително в румънски териториални води и изключителната икономическа зона на страната, съобщила румънският външен министър Оана-Силвия Тойу. Два химически танкера – Wine Trader и Yara J – са се запалили след удар близо до Сулинския канал, който свързва Черно море с река Дунав. По данни, цитирани от CNN, на борда на Wine Trader са загинали шестима граждани на Бенин и един руски гражданин. Операторът на кораба е заявил, че той е бил ударен от три дрона.

Морските анализатори от Ambrey са предупредили, че румънските и българските води вече не могат да се приемат за безопасни по подразбиране. Компанията оценява, че е много вероятно няколко кораба да са били избрани за мишени заради връзката им с украинския зърнен износ.

На политическо ниво генералният секретар на НАТО Марк Рюте е заявил, че Алиансът вече е засилил позициите си по източния фланг. На този фон, според CNN, България е поискала от НАТО разполагане на бойни самолети и системи за противодействие на дронове. Това е съобщил министърът на отбраната Димитър Стоянов, който очаква страната да се присъедини и към инициатива на Алианса срещу безпилотните апарати.

Румъния е започнала патрули с изтребители F-16 по крайбрежието си. В края на октомври един от тези самолети е свалил два руски дрона от най-ново поколение над румънските териториални води, посочва CNN. Букурещ е обявил и ускоряване на системите за наблюдение и инвестиции в оборудване за противодействие на морски мини и дронове.

CNN допълва, че мерките не успяват да успокоят корабособствениците и товародателите. Трафикът към украинските пристанища рязко намалява. Застрахователните премии за плавателните съдове в региона растат значително.

Миналия месец Съвместният военен комитет, който оценява рисковете за лондонския застрахователен пазар, е разширил зоните, определени като високорискови. В списъка вече попада почти целият Черноморски регион, с изключение на териториалните води на Турция, Румъния, България и Грузия.

Натиск върху износа на зърно и риск за продоволствието

Увеличаването на застрахователните премии се превръща в сериозен проблем за украинския селскостопански износ. По данни, цитирани от CNN, около 90% от този износ минава през Черно море.

През септември Украйна е изнесла 1,09 милиона тона пшеница. Това е почти наполовина по-малко спрямо 2,05 милиона тона през същия месец година по-рано, сочат правителствени данни. Украйна се опитва да компенсира, като насочва част от износа към по-малки пристанища по река Дунав. Русия обаче е разширила атаките и към тези маршрути, отбелязва CNN.

CNN цитира данни, че Украйна осигурява приблизително 15% от световния износ на царевица и 10% от износа на пшеница. Страната е и най-големият износител на слънчогледово олио в света. Германският външен министър Йохан Вадефул е определил Черно море като ключово за глобалната продоволствена сигурност и е заявил, че Русия е поставила под прицел свободата на корабоплаване.

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп е обвинила и двете страни в конфликта за атаките срещу търговски кораби, посочва CNN.

Директорът на програмата „Дарендорф“ в колежа „Сейнт Антони“ към Оксфордския университет Димитър Бечев е заявил пред CNN, че НАТО и черноморските държави трябва да разработят по-ефективна система за противодействие на дронове. По думите му Алиансът трябва да засили присъствието си във въздушното пространство на Румъния и България, както и на сушата. Той е добавил, че в морето Турция, Румъния и България биха могли да направят повече за гарантиране на свободата на корабоплаване.

Още новини в категория Светът