Военният риск в Черно море вдига застраховките и фрахта

Атаките край България разширяват рисковата зона и плашат превозвачите

Атаките срещу търговски кораби край България изместват военния риск към западната част на Черно море и вече се превръщат в икономически фактор за морския транспорт. Според редица чуждестранни анализатори ескалацията може да доведе до ситуация, в която част от гражданския трафик да избягва региона не поради формална забрана, а поради цена и условия за застраховане.

Конфликтът остава свързан с войната в Украйна, но рискът вече се усеща по-близо до маршрутите на България и Румъния, които са членки на НАТО и ЕС. Това, според оценките, създава предпоставки за допълнителна ескалация и разширяване на рисковата зона.

Нови удари край България и неясен произход на дроновете

По данни в текста, седмица след ударите по ALFA WATAN и ABLE, при които са загинали най-малко 11 моряка, са били поразени още два търговски кораба край България.

CHELSEA 3 е бил ударен от три дрона на около 18 морски мили (около 33 км) от брега. Екипажът от 15 души е бил спасен, а петима моряци са получили медицинска помощ.

Почти едновременно е съобщено за втори атакуван кораб на 17 морски мили (около 31 км) източно от Крапец. По информацията е имало твърдение, че корабът е потънал, но порталът за морски трафик marinetraffic.com продължава да показва AIS сигнал и скорост 3.2 възела (около 6 км/ч) към 11:50 ч. В текста се посочва, че това може да е грешка в системата, но по-вероятно съдът с дължина 140 метра да е повреден и да дрейфува край брега.

Остава неясен и произходът на безпилотните средства, както въздушните, така и морските. Според информацията няма данни докога ще продължи разследването. Посочва се и че около местата на ударите на 6 октомври не са открити отломки.

Как застраховките превръщат риска в бариера

За морския бизнес ключовият въпрос започва да е не само кой стои зад атаките, а каква е цената на риска.

В текста се посочва, че още през септември международният морски застрахователен сектор е разширил зоната, разглеждана като изложена на повишен военен риск. Според описанието тя обхваща практически почти целия Черноморски басейн извън териториалните води на България, Румъния, Турция и Грузия.

Това не е формална забрана за плаване. Ефектът идва през икономическите решения на корабособствениците. Събитията карат застрахователите да изискват допълнително покритие за военен риск, по-високи премии и по-строги условия.

Авторът описва механизма на своеобразно икономическо затваряне на морето. Ако рискът стане траен, е достатъчно застраховките да поскъпнат чувствително, да се повиши навлото (цената за превоз), а част от корабособствениците да започнат да отказват курсове по определени направления. Това може да се случи и без официална блокада на Черно море.

Рисковете за търговията и цените в България

Според специализирани оценки на морския риск, конфликтът се разпростира все по-далеч от фронтовата линия, като двете страни удрят логистиката си по море. В текста се твърди, че през последната година десетки търговски съдове са били поразени и извън зони, считани по-рано за най-рискови.

Описва се и допълнителен проблем, свързан с използването на въздушни и морски безпилотни системи. Това увеличава опасността от погрешна идентификация, отклонение от курса или попадане на невзривени средства в натоварени морски маршрути. Така и кораб без пряка връзка с военните действия може да попадне в среда с по-висок оперативен риск.

В текста се подчертава, че ефектите от подобно икономическо „затваряне“ не са само за транспорта. Те могат да достигнат до цената на зърнения износ, вноса на суровини и горива, работата на пристанищата и крайната цена на стоките. За България темата е чувствителна, защото Черно море е транспортен коридор за износ и внос, а морските доставки са важни и за снабдяването с енергийни суровини. Според материала устойчив ръст на риска по тези маршрути означава допълнителен разход за икономиката и може теоретично да доведе до допълнителен финансов натиск върху потребителите.

Още новини в категория Светът