Йотова: България сезира ООН и внася Черно море в ЕС

След атаките край брега София координира действия с Румъния и Турция

България ще предприеме действия за сезиране на Съвета за сигурност на ООН заради зачестилите атаки срещу търговски кораби в Черно море. Това заяви президентът Илияна Йотова след нападенията срещу два търговски кораба край българското крайбрежие. Паралелно страната работи за включването на извънредна точка за сигурността на корабоплаването в дневния ред на предстоящия Европейски съвет на 15 и 16 октомври.

Йотова посочи, че не се изключва и задействане на член 4 от Северноатлантическия договор. Тя подчерта, че подобна стъпка трябва да бъде внимателно преценена. Според нея тя би имала по-голяма тежест, ако бъде предприета съвместно от няколко държави.

Сезиране на Съвета за сигурност и опит темата да влезе на дневен ред

Държавният глава обясни, че целта на дипломатическите усилия е да бъде постигнато прекратяване на нападенията. Целта е и да се гарантира безопасно корабоплаване в целия Черноморски басейн, а не само в коридора, използван от България, Румъния и Турция.

Йотова заяви, че България ще потърси съдействие от ООН и ще сезира Съвета за сигурност. Тя уточни, че процедурата там е сложна, тъй като Русия участва и е вероятно да има вето. По думите ѝ страната ще работи и през морската агенция към ООН, за да бъде поставен въпросът.

Президентът отбеляза, че сигурността на Черно море има значение и извън крайбрежните държави. Тя акцентира, че регионът е важен продоволствен коридор.

Член 4 на НАТО: предпазливост и вариант за обща стъпка

Попитана дали България обмисля член 4 от Северноатлантическия договор, Йотова призова към предпазливост. Тя даде пример, че Турция и Румъния, въпреки инциденти, досега не са задействали член 4.

Йотова допълни, че България вече използва механизми за координация със съюзниците, които на практика изпълняват част от целите на подобни консултации. В същото време тя не изключи въпросът да бъде поставен официално на по-късен етап. По думите ѝ, след разглеждане на извънредната точка в Брюксел, евентуално задействане на член 4 би било по-силно, ако бъде направено от група държави, включително България и Румъния.

Какво се знае за атаките и спасителната операция

Йотова съобщи, че през деня са водени интензивни дипломатически разговори и координация с Румъния и Турция. Тя уточни, че ѝ предстои разговор с румънския президент, за да бъдат уточнени действията.

По-рано беше съобщено, че корабът CHELSEA-3 под малтийски флаг е бил атакуван от дронове близо до българското крайбрежие. Според информацията всичките 15 моряци на борда са спасени. Вторият кораб, HS Dignity под флага на Гвинея-Бисау, е потънал след нападението. От 16-членния екипаж петима са спасени. Издирването на останалите 11 продължава.

Йотова посочи, че и двата кораба са пътували без товар. Причините за нападенията и произходът на безпилотните апарати продължават да се изясняват.

Президентът съобщи и за обсъждане в Северноатлантическия съвет, на което е говорил генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Според Йотова за България се предвиждат две групи мерки. Едната е свързана с разследването и възможността със средства на НАТО да бъдат огледани потъналите кораби. Втората е за допълнителни средства за защита, като видеонаблюдение и други охранителни и подсигуряващи системи.

Йотова благодари на екипите, участвали в спасяването на моряците. Тя обясни, че нуждата от незабавна реакция е наложила свикването на заседание по сигурността в ранните часове.

По-рано през деня президентът осъди атаките срещу двата търговски кораба и ги определи като грубо нарушение на международното хуманитарно и морско право. Тя заяви, че зачестяващите инциденти край българските брегове застрашават свободата на корабоплаването, веригите за доставки и националната сигурност. Йотова настоя и за бързо разследване, дипломатически усилия за намаляване на напрежението и незабавно изпълнение на препоръките от Консултативния съвет за национална сигурност, проведен на 7 октомври.

Още новини в категория Светът