Демерджиев: България готви кораби и противодронни системи за Черно море

МВР очерта четири риска и подкрепи Черноморски център с Румъния.

Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев заяви, че заплахите в Черно море са много по-сериозни заради войната в Украйна и се очаква да останат сериозни и след края на конфликта. По думите му България цели да се снабди с по-съвременна и надеждна техника, включително кораби и противодронни системи, за да бъде границата защитена и да служи за еталон.

Демерджиев говори пред медиите по време на международната конференция Черно море и Източна Европа: ключ към сигурността на Европа. Форумът е организиран от Европейската лига за икономическо сътрудничество (ELEC) и Българската академия на науките (БАН), под патронажа на президента.

МВР: Рискът в Черно море е и за ЕС, и за НАТО

На въпрос за сигурността в Черно море Демерджиев посочи, че се предприемат редица мерки и че темата не засяга само България. Според него тя е от значение и за НАТО, и за Европейския съюз. Министърът добави, че България работи активно и в двете структури, за да се укрепи капацитетът им.

Той подчерта, че нито една институция или държава не може да се справи сама с комплексните проблеми в региона. Затова, по думите му, общият европейски отговор е необходимост, а не просто политически избор.

Четири основни риска: мини, инфраструктура, престъпност, бедствия

При откриването на конференцията Демерджиев очерта четири основни риска.

Първият са хибридните заплахи. Той включи морски мини, безпилотни системи, кибератаки и саботаж. Според министъра са нужни наблюдение на риска, ранно предупреждение и навременен обмен на информация.

Вторият риск е уязвимостта на критичната инфраструктура. Демерджиев посочи, че повреда в едно звено може да засегне повече от една държава. Затова устойчивостта изисква сътрудничество, готовност за съвместни действия и навременна реакция, както и достоверна публична информация. Той включи сред уязвимите обекти пристанищата, енергийните обекти, подводните кабели и транспортните коридори.

Третият риск е организираната престъпност. Демерджиев заяви, че след края на войната в Украйна се очаква да се засилят трафикът на наркотици, трафикът на хора и други незаконни дейности. Това може да влоши средата за сигурност, като МВР полага усилия за превенция.

Четвъртият аспект, по думите му, е защитата на населението и готовността за реакция при бедствия и аварии.

Българо-румънски център и „еталон“ за границите

Министърът определи като недопустими атаките срещу граждански кораби в изключителните икономически зони на Румъния и България, довели до човешки жертви и риск за сигурността в региона. Според него обстоятелствата около всеки инцидент трябва да бъдат изяснени, а България не може да си позволи да изчаква или да бъде наблюдател на процеси, които засягат собствената ѝ сигурност.

Демерджиев посочи, че България е амбицирана да направи сухопътната и морската си граница еталон, като даде пример с българо-турската граница и черноморската граница. Според него това трябва да стане чрез техническо обезпечаване и прилагане на подходи, които да се използват и по останалите външни граници на ЕС.

Като практическа стъпка той открои изграждането на Черноморски център за морска сигурност от България и Румъния, със звена във Варна и Констанца. По думите му центърът трябва да допълва, а не да дублира структури на ЕС, НАТО и националните органи. Предвижда се да свързва наличните способности – от сателитно наблюдение до анализ на риска и ранно предупреждение.

Министърът подчерта и значението на технологиите за наблюдение, морски мониторинг и анализ на данни. Той посочи, че институциите трябва да работят съвместно с научните среди и частния сектор.

В заключение Демерджиев заяви, че сигурността е основа за икономически растеж и развитие в Черноморския регион. Според него първо трябва да бъдат осигурени сигурност и стабилност, а след това да се надгражда с икономическо сътрудничество и други инициативи.

Още новини в категория България