Хлябът в България поскъпна с 87,5% за шест години

Анализът сочи по-слаб ръст при пшеницата, горивата и заплатите

Средната цена на хляба в България достига около 1,50 евро, при приблизително 0,80 евро през 2020 г.. Това е увеличение от 87,5% за шест години, показва анализ на вестник „Телеграф“, базиран на статистически и пазарни данни. На този фон ръстът при ключовата суровина – пшеницата – е значително по-малък, което поставя въпроса къде по веригата се натрупва основното оскъпяване.

Как се разминават цената на хляба и суровините

Според изчисленията в анализа, тон пшеница е струвал около 166 евро през 2020 г., а към 2026 г. посочените пазарни стойности са между 180 и 200 евро. Така повишението при суровината е приблизително между 8% и 20%, според използваната база за сравнение.

Разминаването между цената на готовия продукт и движението на суровината засилва дискусията дали обяснението е само в зърното. В анализа се отбелязва, че има и други разходи, които влияят върху крайната цена. Сред тях са електроенергията, газът за промишлени нужди, опаковките, поддръжката, наемите и търговските надценки.

Заплати и горива: по-слаб натиск от този при цената на щанда

Анализът на „Телеграф“ посочва, че средното възнаграждение в хлебопроизводството се е увеличило от 734 евро през 2020 г. до 920 евро през 2026 г.. Това е ръст с малко над 25%, който отново е далеч под увеличението на цената на хляба.

Данните за горивата също не дават еднозначно обяснение. В анализа се посочва, че дизелът е около 1,75 евро за литър, при приблизително 1,79 евро през юли 2020 г.. При автомобилния газ разликата по същата справка е още по-осезаема в полза на настоящия период. Така транспортът не може автоматично да бъде посочен като единствен фактор за скока в цената.

Искане за проверка по веригата и промяна в потреблението

За по-задълбочена проверка настояват и представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Земеделци посочват, че на места пшеница се продава и под 150 евро на тон, което според тях изисква институциите да установят на кой етап между полето, мелницата, хлебозавода и магазина се натрупва най-голямото оскъпяване. Те подчертават, че ниската изкупна цена на зърното не означава автоматично връщане на старите цени на хляба, защото условията и останалите разходи са се променили.

В сектора се обсъжда и условна формула: цената на хляба да е два пъти по-висока от тази на брашното и четири пъти по-висока от стойността на вложената пшеница. Според анализа, приложена към днешните стойности, тя би дала по-ниска цена от тази на щанда. Уточнява се обаче, че формулата не е официален метод и не включва всички производствени и търговски разходи.

Паралелно с ценовия натиск, НСИ отчита спад в потреблението. По данни на института покупките на бял хляб средно на домакинство са намалели от около 102 кг преди пет години до 58,1 кг през 2025 г.. При хляба „Добруджа“ количеството спада от около 32 кг до 23,2 кг, а при брашното – от 23,6 кг до 18,2 кг. Данните показват промяна в навиците, но тя не спира поскъпването.

Като допълнителен контекст анализът цитира и сравнения на КНСБ, според които хлябът в България не е задължително най-евтин спрямо някои страни с по-високи доходи. В справката са посочени ориентировъчно 0,99 евро в Хърватия, 1,26 евро в Румъния и 2,35 евро в Испания, срещу 1,50 евро у нас. Отбелязва се, че подобни сравнения зависят от теглото, вида, качеството и конкретния търговски обект, но оставят отворен ключов въпрос: каква част от крайната цена остава при земеделеца и как се разпределя сумата по веригата до потребителя.

Още новини в категория България